Едно (не)тъпо стихче за любовта и надеждата
В облаците черни на дъждовен ден
Съзирам пак аз твоето лице
Отпуснат в мрака на безлунна нощ
По себе си усещам твоите ръце
Слънцето прогонва облаците зли
Ала тъгата в сърцето се сгъстява
Загледан в мокрите си дрехи пак
се чудя - "ще я видя ли отново"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени
Хъбаво е! 
6 от мен
