10 jul 2006, 10:27

ххх

  Poesía
192 0 18

Изцапан съм до атома на клетките,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

като парцал оставен в мек асфалт.

Изгубен във поредното преместване,

от скалпа на застоя съм одран.

 

Не реагирам на дразнения и звуци,

седя без драскотина в съвестта.

Не виждам пустотата на ума си -

прегракнал в стискането на уста.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!!! От скоро съм регистрирана в този сайт, и случайно попаднах на твоите произведения. Много се радвам че има мъже, които пишат и се осмеляват да публикуват. Но това стихче ... не се чете! (поне на мен ми е трудно) Прекалено много време се губи в осмислянето на всяка една дума и в крайна сметка се губи смисъла на това което си написал. Не мисля, че съм достатъчно компетентна, но това което пиша е просто едно мнение. Ако приемаш съвет, според мен нещата трябва да бъдат поднесени не само с чувство, но и малко по-просто и разбираемо за читателя. Успех!
  • Благодаря!
  • Много добре написано! Поздравления ;о)
  • Отлично е! Поздрав! 6
  • Ще те чета! Поздрав! 6