ххх
Изцапан съм до атома на клетките,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
като парцал оставен в мек асфалт.
Изгубен във поредното преместване,
от скалпа на застоя съм одран.
Не реагирам на дразнения и звуци,
седя без драскотина в съвестта.
Не виждам пустотата на ума си -
прегракнал в стискането на уста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванката Всички права запазени
6