Хижи
В белоснежна вихрушка
озарена от лъч светлина
ноща косата си пуска
над грешната черна земя...
И в миг покрива се всичко
със сива - безплътна тъга
тъй брутално спокойна -дори
безмерничко зла.....
А децата в крайните хижи
събуждат се млади и живи
очите им мили познали са мъката само
от крайните хижи с живота да се борят от рано...
В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....
Тръгват децата отново
в безпирен и стар кръговрат
безцелно отново се лутат търсейки бряг...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados
