13 мар. 2006 г., 20:26

Хижи

106 0 12
В белоснежна вихрушка озарена от лъч светлина ноща косата си пуска над грешната черна земя... И в миг покрива се всичко със сива - безплътна тъга тъй брутално спокойна -дори безмерничко зла..... А децата в крайните хижи събуждат се млади и живи очите им мили познали са мъката само от крайните хижи с живота да се борят от рано... В очите дълбоко е скрита надежда в снежинка една - се стапя във калната локва настъпена сякаш е змия..... Тръгват децата отново в безпирен и стар кръговрат безцелно отново се лутат търсейки бряг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво!Браво!
  • Харесва ми!Имам чувството,че Смирненски ти е любим автор.Четейки теб,се сещам за него,това трябва да те радваМотивът за "вечната бедност и грижа" присъстват в стиха ти,така както в "Зимни вечери" и "Босоногите".Стихотворението въздейства!Браво!!!/6/
  • ПУНКТОАЦИЯТА ТИ КУЦА,А ИНАЧЕ Е ДОКОСВАЩО...
  • "В очите дълбоко е скрита
    надежда в снежинка една -
    се стапя във калната локва
    настъпена сякаш е змия.....

    Неправилно построение. Сякаш в първите две строфи си започнал една мисъл, после внезапно си се сетил за нещо друго, по важно, и си го записал.
    И ако го дадеш за издаване, всеки редактор ще ти каже, че няма такъв препинателен знак, който да се състои от пет точки.
    Ако всеки те излъже, каква ти е ползата?
  • Браво и от мен!