14 jul 2006, 11:24

Историята на морето

  Poesía
201 0 34

Слагам раковина на ухото си,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

ела, да ти разкажа какво долавям.

Неуморно морето рисува в скалите картини -

за моряци, погубени от божествени сирени,

за рибари, хвърлили мрежи в далечни води,

за малки красиви русалки със златни коси,

за несметни съкровища по морското дъно.

Стонове от древни дълбочини са

плачевните въздишки на океана,
издигащи се като тълпи от призрачни чудовища.

Ревящите вълни се разбиват на бяла пяна,

векове заличаваща неуморно

пясъчните следи от нашите стъпки.

Крясък на чайка се чува в далечината,

дали вечната игра на морето с човека

днес ще е благосклонна?

Ревящата стихия в малката розова раковина

нашепва мистерии в ухото ми,

но морето пази ревниво собствената си история...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Мария! Това море, колко много ни дава!
  • 4, толкова заслужава
  • Миме,чудесно нарисувано!Поздравчета!
  • Много мисли и чувства може да роди музиката от една раковина.
    Хубаво е Мери.
    Поздрав и красив ден
  • Хубаво е.
    Така образно си представила морето, че и човек, който не го е виждал на живо ще си го представи.