Историята на морето
Слагам раковина на ухото си,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ела, да ти разкажа какво долавям.
Неуморно морето рисува в скалите картини -
за моряци, погубени от божествени сирени,
за рибари, хвърлили мрежи в далечни води,
за малки красиви русалки със златни коси,
за несметни съкровища по морското дъно.
Стонове от древни дълбочини са
плачевните въздишки на океана,
издигащи се като тълпи от призрачни чудовища.
Ревящите вълни се разбиват на бяла пяна,
векове заличаваща неуморно
пясъчните следи от нашите стъпки.
Крясък на чайка се чува в далечината,
дали вечната игра на морето с човека
днес ще е благосклонна?
Ревящата стихия в малката розова раковина
нашепва мистерии в ухото ми,
но морето пази ревниво собствената си история...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
