като импресия
като импресия
Зимни студени нощи.
Болезнени и самотни.
Пренаситени устни едни от други.
По навик протегнати ръце...
Студено утро и събуждане.
Опомняне, отдръпване отново...
и мирис на кафе...
"Довиждане" само; във сух полутон...
и скрита въздишка пред детски въпрос...
Дни полусънни в прахосмукачен звън,
сред мръсни чинии, цветя във саксии,
...а вечер - ракия - за сън...
И празно, и пусто...вали на вън...
Две малки ръце от съня ме изтръгват,
две сини очи, две трапчинки и...
"Мамо, кажи какво си сънувала?...
Мамо, кажи..."
31.01.2004г.
Зимни студени нощи.
Болезнени и самотни.
Пренаситени устни едни от други.
По навик протегнати ръце...
Студено утро и събуждане.
Опомняне, отдръпване отново...
и мирис на кафе...
"Довиждане" само; във сух полутон...
и скрита въздишка пред детски въпрос...
Дни полусънни в прахосмукачен звън,
сред мръсни чинии, цветя във саксии,
...а вечер - ракия - за сън...
И празно, и пусто...вали на вън...
Две малки ръце от съня ме изтръгват,
две сини очи, две трапчинки и...
"Мамо, кажи какво си сънувала?...
Мамо, кажи..."
31.01.2004г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Витанова Todos los derechos reservados
