като импресия
като импресия
Зимни студени нощи.
Болезнени и самотни.
Пренаситени устни едни от други.
По навик протегнати ръце...
Студено утро и събуждане.
Опомняне, отдръпване отново...
и мирис на кафе...
"Довиждане" само; във сух полутон...
и скрита въздишка пред детски въпрос...
Дни полусънни в прахосмукачен звън,
сред мръсни чинии, цветя във саксии,
...а вечер - ракия - за сън...
И празно, и пусто...вали на вън...
Две малки ръце от съня ме изтръгват,
две сини очи, две трапчинки и...
"Мамо, кажи какво си сънувала?...
Мамо, кажи..."
31.01.2004г.
Зимни студени нощи.
Болезнени и самотни.
Пренаситени устни едни от други.
По навик протегнати ръце...
Студено утро и събуждане.
Опомняне, отдръпване отново...
и мирис на кафе...
"Довиждане" само; във сух полутон...
и скрита въздишка пред детски въпрос...
Дни полусънни в прахосмукачен звън,
сред мръсни чинии, цветя във саксии,
...а вечер - ракия - за сън...
И празно, и пусто...вали на вън...
Две малки ръце от съня ме изтръгват,
две сини очи, две трапчинки и...
"Мамо, кажи какво си сънувала?...
Мамо, кажи..."
31.01.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
