24 nov 2004, 14:25

Кисело зеле

  Poesía
106 0 0
От всеки двор надничат зелки – измежду рошавите пламенни листа – приготвени за бъчвите са… И като никога са изтървали циганите лято – търкулнало се от катуна като калайдисана тава – не е ноември – юли – свети за последно преди дъжда… Аз и на есен бих била доволна да шушне тиха скромно и едва да се измъква и намъква – като ръкавица – от душа в душа Тя щеше тъй невинно – но сигурно – да отнеме моя хлад… А не туй лято – да се блъска като огън – в зимна вода…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios