Кисело зеле

От всеки двор надничат зелки – измежду рошавите пламенни листа – приготвени за бъчвите са… И като никога са изтървали циганите лято – търкулнало се от катуна като калайдисана тава – не е ноември – юли – свети за последно преди дъжда… Аз и на есен бих била доволна да шушне тиха скромно и едва да се измъква и намъква – като ръкавица – от душа в душа Тя щеше тъй невинно – но сигурно – да отнеме моя хлад… А не туй лято – да се блъска като огън – в зимна вода…