Колко нещастия, Боже мой...

Едва ли всички вие сте безгрешни?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Щом искате сама ще се строша!

Аз няма да съм първата перфектна,

със сигурност обаче също знам-

това, което води до пропадък

издига тези, дето нямат срам!

Ядрото на живота- то е вечно,

безкрайностно и винаги гори,

обожествявано е или пък човечно!

Животът е ядро- Той, Аз и Ти!

Един единствен може би е пътя-

молитва за прощаване на грях.

О, аз грешила съм безбройни пъти,

Йоан греха прости и оживях.

Кой прошка ще даде е все едно-

от всеки дадена тя грее като свещ

Любов роди ли се, е свързващо звено,

което прави този свят по- незловещ.

Обичаш ли да лъжеш кой си ти?

Нима си мислиш, че не те познавам?

Ехтиш, сумтиш, все нещо ти тежи,

щастлив не си- за теб беда оставам!

Абсурдно е да бъда вечно грешна

с емблема: ” Тя е лоша и кърви!”

Това ли е греховно и конечно-

искрицата на моите мечти?

Ятата на душата ни са много…

Стените на морала ни- безброй.

А ти все тичаш, гониш и преследваш

порока на греха- За Бога, стой!

Размислял ли си що е туй забрана?

И де е смисъла за теб? Във стойността?

Човек оставя мисълта раздрана,

и често пренебрегва съвестта!

Но кой тогава пътя ни да пази?

Един е Бог, а пътищата- много!

Не трябва ли сами да се опазим

или ни съдя прекалено строго?

Отпийте от директния ми стон,

тъпчете ме, мразете ме, но всещност,

моралният и вечният закон

единствени остават си по същност!

Нощта е тъмна, светъл е денят,

тъгата- тиха, щастието- шумно!

Различен и дуален е светът,

яздете го, но го правете умно!

Бъртвеж е всяка капка завист в нас,

въртеж е всеки пагубен рефрен!

Аз искам да съм малка част от вас,

дали не искате и вие част от мен?

Адам сгрешил, след него-Аз и Ти!

И тъй живота следва кръговрат,

за туй внимавай и не се куши-

порокът води често до поврат!

Излизал ли си щом навън вали?

Ята прелитащи претърсват за подслон,

дали и ти не търсиш свой, дали?

Върви, търси, търси във всеки клон!

Един е шепота на нащо битие:

“Бъди, бъди, бъди във този свят!”

Ъглите на душата са море,

човек във ъгъла- забравен морски бряг!

Вината е вина, но тя е миг-

изстива щом потърсиш топлина!

Простиш ли придобиваш онзи лик,

разтапящ и най-ледната душа!

Идеята на този космос шар,

че всяко нещо има своя край

аплодисментите печели с дива жар-

смъртта е край- смъртта предвижда Рай!

Така било е тъй ще бъде още

и знам, че има смисъл, просто знам!

Едни неща изхвърляме във кошче,

за дрги правим скъпоценен храм!

А колко пъти грешки см простили?

Дали е важно? Имайте впредвид-

аз, ти, ний всички, всички сме грешили-

Бог съди, кой е прав и кой е крив!

Ъглите на душата са морето,

довело теб и мен до онзи бряг,

абстрактния, във който днес сърцето

опитва се да бъде порив благ!

Прости за всички мои зли постъпки,

разбий безсмисления,грешен път!

Опри ръце на мен и в две прегръдки

сбери онуй що всички Бог зоват!

Така ще стигнем онзи блян превечен,

(едно кораво и нечезнещо стебло)!

Небесен блян, божествен и човечен,

всебъдещ блян е блянът за Добро!

                                                         Колко нещастия, Боже мой,

колко нещастия

                                          са причинени

                                          от мен!

                                          Трябва да изпия две бъчви причатие,

                                          за да бъда

                                          простен…

      Стефан Цанев (1970г.)