Колко нещастия, Боже мой...
Едва ли всички вие сте безгрешни?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Щом искате сама ще се строша!
Аз няма да съм първата перфектна,
със сигурност обаче също знам-
това, което води до пропадък
издига тези, дето нямат срам!
Ядрото на живота- то е вечно,
безкрайностно и винаги гори,
обожествявано е или пък човечно!
Животът е ядро- Той, Аз и Ти!
Един единствен може би е пътя-
молитва за прощаване на грях.
О, аз грешила съм безбройни пъти,
Йоан греха прости и оживях.
Кой прошка ще даде е все едно-
от всеки дадена тя грее като свещ
Любов роди ли се, е свързващо звено,
което прави този свят по- незловещ.
Обичаш ли да лъжеш кой си ти?
Нима си мислиш, че не те познавам?
Ехтиш, сумтиш, все нещо ти тежи,
щастлив не си- за теб беда оставам!
Абсурдно е да бъда вечно грешна
с емблема: ” Тя е лоша и кърви!”
Това ли е греховно и конечно-
искрицата на моите мечти?
Ятата на душата ни са много…
Стените на морала ни- безброй.
А ти все тичаш, гониш и преследваш
порока на греха- За Бога, стой!
Размислял ли си що е туй забрана?
И де е смисъла за теб? Във стойността?
Човек оставя мисълта раздрана,
и често пренебрегва съвестта!
Но кой тогава пътя ни да пази?
Един е Бог, а пътищата- много!
Не трябва ли сами да се опазим
или ни съдя прекалено строго?
Отпийте от директния ми стон,
тъпчете ме, мразете ме, но всещност,
моралният и вечният закон
единствени остават си по същност!
Нощта е тъмна, светъл е денят,
тъгата- тиха, щастието- шумно!
Различен и дуален е светът,
яздете го, но го правете умно!
Бъртвеж е всяка капка завист в нас,
въртеж е всеки пагубен рефрен!
Аз искам да съм малка част от вас,
дали не искате и вие част от мен?
Адам сгрешил, след него-Аз и Ти!
И тъй живота следва кръговрат,
за туй внимавай и не се куши-
порокът води често до поврат!
Излизал ли си щом навън вали?
Ята прелитащи претърсват за подслон,
дали и ти не търсиш свой, дали?
Върви, търси, търси във всеки клон!
Един е шепота на нащо битие:
“Бъди, бъди, бъди във този свят!”
Ъглите на душата са море,
човек във ъгъла- забравен морски бряг!
Вината е вина, но тя е миг-
изстива щом потърсиш топлина!
Простиш ли придобиваш онзи лик,
разтапящ и най-ледната душа!
Идеята на този космос шар,
че всяко нещо има своя край
аплодисментите печели с дива жар-
смъртта е край- смъртта предвижда Рай!
Така било е тъй ще бъде още
и знам, че има смисъл, просто знам!
Едни неща изхвърляме във кошче,
за дрги правим скъпоценен храм!
А колко пъти грешки см простили?
Дали е важно? Имайте впредвид-
аз, ти, ний всички, всички сме грешили-
Бог съди, кой е прав и кой е крив!
Ъглите на душата са морето,
довело теб и мен до онзи бряг,
абстрактния, във който днес сърцето
опитва се да бъде порив благ!
Прости за всички мои зли постъпки,
разбий безсмисления,грешен път!
Опри ръце на мен и в две прегръдки
сбери онуй що всички Бог зоват!
Така ще стигнем онзи блян превечен,
(едно кораво и нечезнещо стебло)!
Небесен блян, божествен и човечен,
всебъдещ блян е блянът за Добро!
Колко нещастия, Боже мой,
колко нещастия
са причинени
от мен!
Трябва да изпия две бъчви причатие,
за да бъда
простен…
Стефан Цанев (1970г.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Илчева Все права защищены
