25 feb 2006, 17:27

Космогония

  Poesía
95 0 0
Небето се притиска към земята
        заровило коси в кафявата и шир.
Тя плаче! ...не от сласт, a във кърмата си
        отрова влива и горчи.

Екстаз! От сблъсъка на силите
        откъснали със трясък живота от смъртта.
Разделят границите и ликуващи
        крещят : "Да бъде светлина!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галка Малка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios