Космогония

Поезия

96 0 0

Небето се притиска към земята
        заровило коси в кафявата и шир.
Тя плаче! ...не от сласт, a във кърмата си
        отрова влива и горчи.

Екстаз! От сблъсъка на силите
        откъснали със трясък живота от смъртта.
Разделят границите и ликуващи
        крещят : "Да бъде светлина!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари