31 mar 2006, 10:13

Краят идва...

  Poesía
138 0 4
Думите остри нараняват
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна
да събере останките от
нехайно разпокъсаното сърце.
И мрак настъпва,
и болката усилва се,
и дъхът не стига,
и сълзите давят вик спотаен,
и само стон на неиздържима болка
разцепва неудобната тишина.
И... краят идва!...
Болката за винаги спира!
Сърцето с последни сили тупти,
стон последен вест навява -
душата е в Рая,
а Ада безпомощно продължава да крещи
по сърцето безвъзратно изгубено!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бях се зачевал в това стихче, ама е страхотно, има интересно виждане и великолепно подбрани думи.
  • Тъжно,но хубаво казано!!!
  • Не бях се зачевал в това стихче, ама е страхотно, има интересно виждане и великолепно подбрани думи.
  • Тъжно,но хубаво казано!!!