Краят идва...
Думите остри нараняват
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна
да събере останките от
нехайно разпокъсаното сърце.
И мрак настъпва,
и болката усилва се,
и дъхът не стига,
и сълзите давят вик спотаен,
и само стон на неиздържима болка
разцепва неудобната тишина.
И... краят идва!...
Болката за винаги спира!
Сърцето с последни сили тупти,
стон последен вест навява -
душата е в Рая,
а Ада безпомощно продължава да крещи
по сърцето безвъзратно изгубено!...
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна
да събере останките от
нехайно разпокъсаното сърце.
И мрак настъпва,
и болката усилва се,
и дъхът не стига,
и сълзите давят вик спотаен,
и само стон на неиздържима болка
разцепва неудобната тишина.
И... краят идва!...
Болката за винаги спира!
Сърцето с последни сили тупти,
стон последен вест навява -
душата е в Рая,
а Ада безпомощно продължава да крещи
по сърцето безвъзратно изгубено!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
