Just`Ju

50 резултата

„Аз не живея: аз горя!”

„Аз не живея: аз горя!” П.К. Яворов В човешкото битие доброто и злото имат основна и водеща роля. От незапомнени времена те се сблъскват и преплитат и по този начин осмислят човешкия живот. Като неразделна част от съдбата на всеки един те имат главно значение за това каква посока на живота ще избере ...
242

Горите тучни

Горите тучни вече зеленеят,
младостта назрява и не чака,
идеали забравени, мечти несбъднати
изплуват от миналото недалечно.
Слънчевата пролет вече бърза, ...
95 10

Отново себе си

Отново себе си
Мила стана рано сутринта. Слънцето пътуваше към изгрева, но все още бе мрачно. Тя излезе боса навън. Тревата беше мокра. Хладина се разля по цялото й тяло. Мила потрепна леко, но не се върна обратно в къщата. Искаше й се да усети как прохладният вятър прониква в кръвта й и я залива ця ...
159 12

Свободата на полета на чайките

Свободата на полета на чайките
Изцедена от безсънната нощ Джес стана късно сутринта. Слънцето отдавна се бе вдигнало и грееше силно. Първото нещо, което чу, когато се събуди, бе плисъкът на вълните. Този монотонен и същевременно с това яростен звук й напомни къде всъщност бе. Отдавна не се чувстваше ...
154 18

* * *

Искам да почувствам
как дъждът по мен се стича
и порой, и градушка
и убива всичко в мен,
всяка клетка, ...
114 14

Не тъжи

Не тъжи!
Сякаш времето със мен тъжеше,
че тъжен ти, обезверен стоиш.
Но, моля те, не тъжи!
Хората нечестиви свят са завладели, ...
156 6

Слънцето препича жарко

Слънцето препича жарко,
щъркели летят високо
и подвикват лястовици във играта.
По земята кафява изорана
малки точки кръст навели ...
120 4

Щурец си тихо напеви свири

Щурец си тихо напеви свири
на светулките малки, нежни, красиви.
В тъмата нещо искри
сякаш хиляди малки свещи.
Като фарове морски надеждни, ...
104 4

Пусто село опустяло

Пусто село, опустяло,
сто години хоро не видяло.
На къщите основите седят,
а хората скришом си мълчат.
Онемели, оглушели за света, ...
89 2

Щурец тихо заспива

Щурец тихо заспива,
когато нощта си отива,
уморен цяла нощ да свири
на хорото на светулките красиви.
А слънцето вече пристига, ...
120 6

Най-хубавата ваканция

Работата не спираше,
сънят не стигаше,
уморено тялото покой желаеше,
но никой не го оставяше.
Единствена утеха бе душата, ...
110 2

Старо - ново

Душата безмълвно разкъсвана
от кръстопът с две посоки
не знае кой път да поеме.
Старото тегли я силно
към мястото на спомена, ...
103 4

Всеки път когато очите си затворя...

Every time when I close my eyes...
Всеки път когато очите си затворя,
те виждам как лежиш в съня си спокоен.
Звездите кротко топлят небосвода тъмен,
летния ветрец едва докосва се до теб, ...
187 10

Искам да съм птица

Искам да съм птица
Искам да съм птица
да летя на високо,
на високо над света
и да чувствам свобода. ...
162 2

Животът си тече...

И пролетта бавно настъпваше,
довеждайки Рая на земята.
И младостта бързо напредваше,
гонейки детски мечти.
И зрелостта тромаво идваше, ...
164 12

Краят идва...

Думите остри нараняват
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна ...
134 4

Кой знае...

Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството. ...
174 10

***

Защо все ме питат и разпитват?
Защо не ме слушат, когато им говоря?
И после нехайно и безделно,
уморено и ежедневно,
отново ме питат... ...
120 2

Зависи от нас

Дори тъга да обхване мислите ти, не забравяй, че някой те обича, че се интересува от теб. Този някой може да е далеко, но въпреки това чувството, че е близо до теб не бива да те напуска дори и в най-трудния момент. Разстоянието разделя само слабите, нямащи мечти, нямащи сили да ги сбъдват сами. Но з ...
152 4

Едно място, в най-далечния край на морето

„Едно място, в най-далечния край на морето”
Едно малко островче в най-далечния край на морето. Островчето на надеждата и любовта. Жалко, че все по-малко хора се стремят към него. За много от тях пътят до островчето е обгърнат от непрогледна мъгла и те безпомощно се лутат. Но тия, които истински жела ...
219 4

Чиста математика

И ароматът на планина заливаше тялото ми. Свободата пропиваше във всяка моя клетка и сякаш силите ми се възвръщаха отново там, където им бе мястото. Есента беше в разгара си. Жълти, червени, оранжеви, леко зеленеещи листа. Тя бяха навсякъде - по дърветата, по поляните, в косите ми, покрай нас... Ник ...
270 6

Припомни ми

И когато тъгата и самотата сложат
отпечатък вечен на свежото лице,
припомни ми ти за дните, когато
жълтите стотинки тъй прецизно
ний бройхме и въпреки всичко ...
146 2

***

И усмивките отново грейваха,
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха, ...
169 14

И когато слънцето залезе

И когато слънцето залезе нека снегът започне да вали, да покрие и изчисти мръсотията по града, оставена от всичките зли и лицемерни хора стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя. А те ужасните, стъпвайки по нея я позорят и грозят. И нека снегът започне да вали, да утеши мъката на всичкит ...
129 2

Нощем

И блокове сиви се редят,
и черните баири за тях спят.
Уличните лампи слабичко потрепват
и дъждът започна да ръми.
Само звук на уличната шахта ...
156 6

Грозотата на душата

Зима е сега. Нека снегът заличи, нека снегът скрие грозотата на душата и я зарови дълбоко да потъне в земята, че на пролет отново да не поникне, да не излезе на белия свят. Нека вятърът северен далеч я отвее грозотата Нека....нека.... Звездите да не я видят, нея, грозотата на душата, нека слънцето с ...
133 4

И болката отмина...

И болката отмина И болката отмина, и спокойствието дом намери в душата тъжна до преди, то се настани. И душата радоста, спокойна вече, ноти прекрасни започна да реди - за изгревите тъй красиви, за чистота на снега, за бурното море. Спокойствието мир възцари и с лъчи искристи заблестя като нощната яр ...
109 4

Болката...

Болката...
Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята ...
145 4

Само ме познай...

Ще те чакам всяко утро на брега на морето от сълзи, ще те чакам там смълчана потънала в мечти. Вълните бурни ме заливат... усещам хладнина на капките солени, стичащи се бавно по лицето, по лицето без гримаса... Вятър бурен капките отвява към теб отлитат те. Дано пристигнат те на време, дано ме ти по ...
205 8

И есен омайна...

И есен омайна, вятърът с листата си играе, по косата ми падат, завъртат се около мен, поднасят ме, веселят ме, усмихват ми се, смея се и аз на слънцето топло, на закачливия вятър... Но весела ли съм? Няма с кого да споделя този вълшебен момент... Лицето ми се смее, тялото ми иска да скача да се весе ...
106 2

И отново...

И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен, ...
152 8

Лунна пътека...

И когато вече свечери
ти по лунна пътека тръгни,
тя пътя към мен ще ти покаже,
до звездите ще те заведе...
Там съм аз! ...
146 2

Поне в съня...

И сутрин пак се будя, и очи отварям със почуда дали сънят така вълшебен, така реален, така чувствен ще се сбъдне... Гора смълчана, пътека посипана с листа есенни... всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори... И пътеката води до поляна цялата с цветя, но те не бяха есенни...Не... Те бяха ...
158 6

В нощта...

Чуваш ли щурците, в тревата сгушени, до земята се опрели, да се охладят от горешия ден, свирят своите песни за света. Те свирят за мен..., за теб... Те свирят за нас! Нима не ги чуваш?! Заслушай се в тихата им песен, заслушай се в медочността й, заслушай се чувствата й, заслуашй се в себе си... Сега ...
184 2

Само с поглед...

Помня погледа ти нежен, когато ми прошепна "искам теб". Сякаш милион слънца далечни се бяха сбрали в погледа ти мил и лъчи небесни се простираха към мен. Такава радост не бях виждала преди да извира от нечии очи, таква радост не бях изпитвала преди да искри от мен с лъчи. Погледът ти тъй неземен ме ...
168 8

Силата на Любовта...

Тъгата беше обхванала душите на хората, беше убила всички чувства и емоции, които бяха в нея,само Любовта беше оставила. Отредила и бе място в най-скътаното и тъмно кътче на душата, беше я оградила с каменна стена. Защо остави само любовта да живее, така и не стана известно... Тъгата превзе душите и ...
263 6

Мисля си за теб в нощта

По цели нощи аз не спя,
за да си представям теб в съня.
Тялото ми сън желае,
а душата и умът ми покой не намират,
докато ликът ти нежен ...
206 4

* * *

Не искам да съм сама сега, искам да има някой в моята тъга, да удрям с бухалка точката една, вместо да седя и да гледам цвета на залеза червен, на залеза уморен да гледа бедата на хората по света. Искам отново да се усмихна на нищото, но тъгата е заляза душата с ръжда и сърцето студено сега се опитв ...
142 8