* * *
Не искам да съм сама сега,
искам да има някой в моята тъга,
да удрям с бухалка точката една,
вместо да седя и да гледам цвета
на залеза червен,
на залеза уморен да гледа
бедата на хората по света.
Искам отново да се усмихна на нищото,
но тъгата е заляза душата с ръжда
и сърцето студено сега се опитва
да се освободи от тази беда.
Но жалко, без успех остава
и горкото сега се прощава със щастието
на нощта и се опитва да заспи така.
Уви!
Не ще го оставя аз така,
ще му помогна с каквото мога,
ще го накарам пак да затупти,
а не ледено да стои.
Ще го накарам песен весела да запее
вместо ноти грозни да реди без ред.
Ще си спомни то за миговете тъй щастливи
и ще се усмихне отворило се
за лунната нощ с мириса на
люляк и пролетна прохлада,
с цвят на цъфнала лина
и блещукащата светлина на светулка,
с шума на зелените жита
и с плясъка на черната вълна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Дано