Магийно обречено

Poesía

240 0 54

Очите лилаво таласъмени...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Неразсънени, непогубени,

тихо учудени

в миг те навеждат

до разкаяние.

Крият топло ухание...

Зеници гайтанени тъмни...
Тихо спусни се във тях...
Ще се съмне....
Тъмното видно ще стане,
ще се затвори отворена рана.
Тихо душата ще пие
моята тиха магия...
Тъмни слова пак изричам...
Тихо обичам, обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Весан (Ангел Рангелов)

От чуждите пришествия събирам своя ад,
където безтелесното изгаря във страдание.
И нямото вълшебство е спомен ням, назад
по пътя пуст останал. Кристалното сияние
в миражни измерения разтваря се студено...
И пръчката, пантофката са тъжен блян за мене...

2006-03-27T16:29:12+03:00
Весан (Ангел Рангелов)

Пожелах да открия красиви слова...
Подарих си от твоята "тиха магия"
и потънах във нейната чудна стихия,
и останал без дъх, плахо шепна; "Това
е, което докосва душата приятно,
и след него остава красота непонятна..."

2006-03-24T16:21:27+02:00
see_more (Огрян Орешников)

Тихо душата ще пие
моята тиха магия
и тъмни слова пак напират...
Тихо изричам: "обичам".

Много е добро. Поставям 5 от сърце.
Браво.

2006-03-20T11:08:36+02:00
SiLveto (Силва Тенева)

6

2006-03-21T09:25:36+02:00
al (Александър)

Много е оригинално! Само за зениците нещо ме обърква

2006-03-20T09:29:51+02:00