19.03.2006 г., 23:30

Магийно обречено

239 0 54

Очите лилаво таласъмени...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Неразсънени, непогубени,

тихо учудени

в миг те навеждат

до разкаяние.

Крият топло ухание...

Зеници гайтанени тъмни...
Тихо спусни се във тях...
Ще се съмне....
Тъмното видно ще стане,
ще се затвори отворена рана.
Тихо душата ще пие
моята тиха магия...
Тъмни слова пак изричам...
Тихо обичам, обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От чуждите пришествия събирам своя ад,
    където безтелесното изгаря във страдание.
    И нямото вълшебство е спомен ням, назад
    по пътя пуст останал. Кристалното сияние
    в миражни измерения разтваря се студено...
    И пръчката, пантофката са тъжен блян за мене...
  • Пожелах да открия красиви слова...
    Подарих си от твоята "тиха магия"
    и потънах във нейната чудна стихия,
    и останал без дъх, плахо шепна; "Това
    е, което докосва душата приятно,
    и след него остава красота непонятна..."
  • Тихо душата ще пие
    моята тиха магия
    и тъмни слова пак напират...
    Тихо изричам: "обичам".

    Много е добро. Поставям 5 от сърце.
    Браво.
  • 6
  • Много е оригинално! Само за зениците нещо ме обърква