3 jun 2006, 7:39

Миг полунощ

  Poesía
130 0 16

Във треската на мозъчните бури,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

във стихващите пориви за полет-

накъсаните нерви ни щурмуват

безпаметни отпуснати и голи.

Стопяват се минутите на халост

в часовника с прогарящ циферблат-

в очите ни подпухнали от ярост

стрелките с пръст - зениците бодат.

Не проумяваме как пада мрака,

отхлупен от настъпващата нощ -

задънени в безпаметно очакване

превръщаме се в тикви в полунощ.

В беззвучното остъргано живеене

накъсани от напрежението с бяс -

опънатите  нерви прогорени

стопяват миг – по  миг от нас.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патриша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios