Миг полунощ
Във треската на мозъчните бури,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
във стихващите пориви за полет-
накъсаните нерви ни щурмуват
безпаметни отпуснати и голи.
Стопяват се минутите на халост
в часовника с прогарящ циферблат-
в очите ни подпухнали от ярост
стрелките с пръст - зениците бодат.
Не проумяваме как пада мрака,
отхлупен от настъпващата нощ -
задънени в безпаметно очакване
превръщаме се в тикви в полунощ.
В беззвучното остъргано живеене
накъсани от напрежението с бяс -
опънатите нерви прогорени
стопяват миг – по миг от нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патриша Всички права запазени
