14 jul 2006, 18:30

На брега на безкрая

  Poesía
129 0 6
Звездите трептят не небето, и огряват нашите лица, а двамата стоим на брега на морето, ръка за ръка,с разтуптени сърца. Чуват се само плисъкът на вълните и топлата лятна тишина. Дори да си дадеш обяда,парите едва ли ще получиш това - любовта. Луната отправя проблясъци смътни, към чищата морска душа, а жарките погледи на това спътни, изгаряха наще сърца. Тази нощ - тиха и прекрасна, сред безброй песъчинки и лекия бриз, тази нощ на брега на безкрая, стоим смълчани аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.
  • Явно много си падаш по римите и като че ли не толкова смисъла на текста, като цяло те вълнува, а това дали се римува.
  • Блудкаво.
    Двойката е от мен.
  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.
  • Явно много си падаш по римите и като че ли не толкова смисъла на текста, като цяло те вълнува, а това дали се римува.