Jul 14, 2006, 6:30 PM

На брега на безкрая

  Poetry
131 0 6
Звездите трептят не небето, и огряват нашите лица, а двамата стоим на брега на морето, ръка за ръка,с разтуптени сърца. Чуват се само плисъкът на вълните и топлата лятна тишина. Дори да си дадеш обяда,парите едва ли ще получиш това - любовта. Луната отправя проблясъци смътни, към чищата морска душа, а жарките погледи на това спътни, изгаряха наще сърца. Тази нощ - тиха и прекрасна, сред безброй песъчинки и лекия бриз, тази нощ на брега на безкрая, стоим смълчани аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.
  • Явно много си падаш по римите и като че ли не толкова смисъла на текста, като цяло те вълнува, а това дали се римува.
  • Блудкаво.
    Двойката е от мен.
  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.
  • Явно много си падаш по римите и като че ли не толкова смисъла на текста, като цяло те вълнува, а това дали се римува.