15 dic 2005, 20:04

Надежда

  Poesía
145 0 8
 Стига вече си плакал, човече!
Идва новият ден, погледни. 
Та нима нощта ще попречи
и в нощта да се раждат звезди.
Погледни, слънчев лъч
като меч се издига
и отново на бой те зове.
Лудо щастие в полет намига
и се чуват отвред гласове.
Избърши дъждът от очите,
че сълзите са златна роса.
Те показват, че още мечтите
са добри чудеса.
Че ни водят напред,
през мъглата
и подреждат хаоса живот.
Виж, в теб е изгряла дъгата
и превръща те в син небосвод.
             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios