Надежда
Стига вече си плакал, човече!
Идва новият ден, погледни.
Та нима нощта ще попречи
и в нощта да се раждат звезди.
Погледни, слънчев лъч
като меч се издига
и отново на бой те зове.
Лудо щастие в полет намига
и се чуват отвред гласове.
Избърши дъждът от очите,
че сълзите са златна роса.
Те показват, че още мечтите
са добри чудеса.
Че ни водят напред,
през мъглата
и подреждат хаоса живот.
Виж, в теб е изгряла дъгата
и превръща те в син небосвод.
Идва новият ден, погледни.
Та нима нощта ще попречи
и в нощта да се раждат звезди.
Погледни, слънчев лъч
като меч се издига
и отново на бой те зове.
Лудо щастие в полет намига
и се чуват отвред гласове.
Избърши дъждът от очите,
че сълзите са златна роса.
Те показват, че още мечтите
са добри чудеса.
Че ни водят напред,
през мъглата
и подреждат хаоса живот.
Виж, в теб е изгряла дъгата
и превръща те в син небосвод.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Чомакова Все права защищены
Огромна 6-ца от мен 
