16 may 2006, 12:35

Нашепва Цъфналата Вишна...

  Poesía
165 0 22
Нашепва цъфналата вишна
за тайната на пролетния парк,
за храм над езерото скришно,
във който моли се монах.

А над него вишната запява
за съмнения сред гробището Оконоин,
за нетраен свят и още - продължава,
с молитва към дъжда пороен.

И прииждат от неспирни дъждове
подземните води на скрити чувства.
Заливат те сърца, заливат брегове,
преливат... от любов се пръскат.

Вишната запява нощем - знае тя,
че няма и любов и влюбени сълзи,
без болка и без тъмна, тъмна самота,
дори сред блясъка на нощните звезди.

Цъфти и пее вишната напролет,
не страда тя по зимата ужасна,
преливат пролетно водите на пороя,
а пламнали сърцата гаснат, гаснат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фредерик Фон Рихардщайн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios