Нашепва Цъфналата Вишна...
Нашепва цъфналата вишна
за тайната на пролетния парк,
за храм над езерото скришно,
във който моли се монах.
А над него вишната запява
за съмнения сред гробището Оконоин,
за нетраен свят и още - продължава,
с молитва към дъжда пороен.
И прииждат от неспирни дъждове
подземните води на скрити чувства.
Заливат те сърца, заливат брегове,
преливат... от любов се пръскат.
Вишната запява нощем - знае тя,
че няма и любов и влюбени сълзи,
без болка и без тъмна, тъмна самота,
дори сред блясъка на нощните звезди.
Цъфти и пее вишната напролет,
не страда тя по зимата ужасна,
преливат пролетно водите на пороя,
а пламнали сърцата гаснат, гаснат.
за тайната на пролетния парк,
за храм над езерото скришно,
във който моли се монах.
А над него вишната запява
за съмнения сред гробището Оконоин,
за нетраен свят и още - продължава,
с молитва към дъжда пороен.
И прииждат от неспирни дъждове
подземните води на скрити чувства.
Заливат те сърца, заливат брегове,
преливат... от любов се пръскат.
Вишната запява нощем - знае тя,
че няма и любов и влюбени сълзи,
без болка и без тъмна, тъмна самота,
дори сред блясъка на нощните звезди.
Цъфти и пее вишната напролет,
не страда тя по зимата ужасна,
преливат пролетно водите на пороя,
а пламнали сърцата гаснат, гаснат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Фредерик Фон Рихардщайн Все права защищены
