30 abr 2005, 18:10

НАСТРОЕНИЕ

  Poesía
154 0 10

              Небето диша. Облаци<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

              разнасят дъжд и цвят на люляци,

              и пролет. И гълъбите се целуват.

              Дори и пияният клошар се спря,

              погледна ме и се усмихна.

              А аз го мярнах злобно и подминах.

              В душата ми накацали са врани,

              не искам никакви разцъфнали възторзи.

              Ще се прибера във къщи, както във хралупа.

              Пердетата ще пусна, да не виждам

              целувките на влюбени дървета.

              Из стаята ще скитам и ще пуша.

              Когато ми омръзне, ще се гръмна.

 

 

                                 30.04.2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светослав, приеми моето ВЪЗХИЩЕНИЕ!!! Аз харесвам клошарите, не ги съжалявам, те не се срамуват открито да търсят сред боклука, нещо изхвърлено от доволните!/6/!!!

    Истински докосна моята самота в света на нищетата!
  • Благодаря за "Глупостите",,но аз бях искрена!Съжалявам за коментара!!
  • Защо е този лош край..?Зареди се с по-голяма вяра и надежда..те ще спасят всичко!
  • Глупости!
  • И аз съм се чуствал така. Направо ме бодна като го прочетох.
    Веднъж навръщане точно след като ме бяха ядосали видях в подлеза на метрото едни да се целуват. Направо ми идеше да ги убия. После си мислех, че и аз съм го правел. После си мислех, че всъщност обикновено всичко е нагласено, че и тези се целуват престорено и после ще се карат.
    Това ми се стори логично и ме успокои малко...