НОЩИ ТЕМЕНУЖЕНИ
Нощи теменужени окъпани от нежната роса,
така изстивате от дневните пожари.
Промъкват се плахи сенки в тъмните стъкла,
прибират се закъснелите жътвари.
А вятърът повява с теменужено ухание,
разнася аромата на далече.
Фарове проблясват в мрака като в бдение,
още някой се прибира късно тази вечер.
Безброй щурци симфония любовна свирят.
Момиче сладко спи от музиката чудна.
Вълните заличават пясъчната диря
и с грохот връщат се в морето бурно.
Притихнали дърветата се сгушват,
по клоните гнездата вече спят.
Горещи устни теменужени запяват
и мъката на другите топят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
(6) 
