21 may 2006, 0:20

Обичам (нещо крайно нетипично за мен :))

  Poesía
177 0 18
Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта.
Стръкчета любов, изтръгнати
със сладникава упойка -
тайната на чувствата ми,
погребана за вечни времена.
Да, аз те обичам винаги
и завинаги ще замълча,
в името на минутите ни вече минали
за миг ще си поплача пак сама.

M.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
  • Дълбоко,талантливо и чувствено признание!
    Ако преминеш оттатък болката ще установиш,че способността
    да обичаш е по-стойностна от раната,която си получила.
    А допълнението в заглавието само ми подсказва ...
    Колко си изплашена!

    Поздрави!!!

  • За човек да пише и рисува най-характерното е ДА ОБИЧА! Моля те, махни написаното в скобите!!! Щом си го написала - означава, че можеш и ще продължаваш да обичаш!
  • Нещо до болка познато и изживяно.Браво поздравления за стиха.