21.05.2006 г., 0:20

Обичам (нещо крайно нетипично за мен :))

178 0 18
Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта.
Стръкчета любов, изтръгнати
със сладникава упойка -
тайната на чувствата ми,
погребана за вечни времена.
Да, аз те обичам винаги
и завинаги ще замълча,
в името на минутите ни вече минали
за миг ще си поплача пак сама.

M.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
  • Дълбоко,талантливо и чувствено признание!
    Ако преминеш оттатък болката ще установиш,че способността
    да обичаш е по-стойностна от раната,която си получила.
    А допълнението в заглавието само ми подсказва ...
    Колко си изплашена!

    Поздрави!!!

  • За човек да пише и рисува най-характерното е ДА ОБИЧА! Моля те, махни написаното в скобите!!! Щом си го написала - означава, че можеш и ще продължаваш да обичаш!
  • Нещо до болка познато и изживяно.Браво поздравления за стиха.