veseto_83 (Веси Валентинова) veseto_83 (Веси Валентинова)
2
18 mar 2004, 13:55

Още те обичам

  Poesía
321 0 2
                    Още те обичам

Напред вървя аз без посока,
безцелно се скитам в мрачния ден.
В сърцето зее рана дълбока,
пробита от твоя поглед студен.

Още отекват последните думи
и във очите напират сълзи.
Обич ли бе това помежду ни
или хиляди красиви лъжи?

Нима ме обичаше толкова време
и изведнъж се изпари любовта?
И ме захвърли като вещ непотребна
да страдам и плача аз в самота.

И въпреки че съм така наранена,
когато си спомням фаталния ден-
готова съм да те моля аз на колене
поне за миг да се върнеш при мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Валентинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Значи, смятам (това е лично мнение), че ритмиката на първия и втория куплет чувствително би се подобрила ако се направи така:

    Напред вървя аз без посока,
    безцелно скитам се в мрачен ден.
    В сърцето зее раната дълбока,
    пробита там от погледа студен.

    Отекват в ушите последните думи
    напират в очите горещи сълзи.
    Обич ли бе това помежду ни
    или сто и една красиви лъжи?

    Към третия и четвъртия нямам съществени забележки. Смятам, че по този начин не се изменя смисъла, но се улеснява четенето, а следователно и възприятието, защото при по трудна читаемост идеята се губи в раздразнението от лошото изпълнение.

    Оценка 6, защото въпреки забележките ми стихотворението е доста добро, пропито от красиви, силни чувста, които четящия възприема като свои.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Значи, смятам (това е лично мнение), че ритмиката на първия и втория куплет чувствително би се подобрила ако се направи така:

    Напред вървя аз без посока,
    безцелно скитам се в мрачен ден.
    В сърцето зее раната дълбока,
    пробита там от погледа студен.

    Отекват в ушите последните думи
    напират в очите горещи сълзи.
    Обич ли бе това помежду ни
    или сто и една красиви лъжи?

    Към третия и четвъртия нямам съществени забележки. Смятам, че по този начин не се изменя смисъла, но се улеснява четенето, а следователно и възприятието, защото при по трудна читаемост идеята се губи в раздразнението от лошото изпълнение.

    Оценка 6, защото въпреки забележките ми стихотворението е доста добро, пропито от красиви, силни чувста, които четящия възприема като свои.