veseto_83 (Веси Валентинова) veseto_83 (Веси Валентинова)
2
18.03.2004 г., 13:55

Още те обичам

323 0 2
                    Още те обичам

Напред вървя аз без посока,
безцелно се скитам в мрачния ден.
В сърцето зее рана дълбока,
пробита от твоя поглед студен.

Още отекват последните думи
и във очите напират сълзи.
Обич ли бе това помежду ни
или хиляди красиви лъжи?

Нима ме обичаше толкова време
и изведнъж се изпари любовта?
И ме захвърли като вещ непотребна
да страдам и плача аз в самота.

И въпреки че съм така наранена,
когато си спомням фаталния ден-
готова съм да те моля аз на колене
поне за миг да се върнеш при мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Валентинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Значи, смятам (това е лично мнение), че ритмиката на първия и втория куплет чувствително би се подобрила ако се направи така:

    Напред вървя аз без посока,
    безцелно скитам се в мрачен ден.
    В сърцето зее раната дълбока,
    пробита там от погледа студен.

    Отекват в ушите последните думи
    напират в очите горещи сълзи.
    Обич ли бе това помежду ни
    или сто и една красиви лъжи?

    Към третия и четвъртия нямам съществени забележки. Смятам, че по този начин не се изменя смисъла, но се улеснява четенето, а следователно и възприятието, защото при по трудна читаемост идеята се губи в раздразнението от лошото изпълнение.

    Оценка 6, защото въпреки забележките ми стихотворението е доста добро, пропито от красиви, силни чувста, които четящия възприема като свои.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    Значи, смятам (това е лично мнение), че ритмиката на първия и втория куплет чувствително би се подобрила ако се направи така:

    Напред вървя аз без посока,
    безцелно скитам се в мрачен ден.
    В сърцето зее раната дълбока,
    пробита там от погледа студен.

    Отекват в ушите последните думи
    напират в очите горещи сълзи.
    Обич ли бе това помежду ни
    или сто и една красиви лъжи?

    Към третия и четвъртия нямам съществени забележки. Смятам, че по този начин не се изменя смисъла, но се улеснява четенето, а следователно и възприятието, защото при по трудна читаемост идеята се губи в раздразнението от лошото изпълнение.

    Оценка 6, защото въпреки забележките ми стихотворението е доста добро, пропито от красиви, силни чувста, които четящия възприема като свои.