Отиде си спомена
Отиде си спомена
Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!
Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!
Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!
Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!
Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Todos los derechos reservados
