13.05.2004 г., 20:52

Отиде си спомена

232 0 14
Отиде си спомена Тъмно стана в мойта стая, тъмно както в моята душа! Не мога вече да се кая и любовта без жалост аз да руша! Трябва любовта да пазя, силна колкото преди, не мога да те мразя, щастлив завинаги бъди! Казвам ти при нея ти върви, нали е тя твоята фея, а мен сама ме остави, тъжно в тъмното да пея! Капят от очите ми сълзи, капят сълзи от самотата, блестят като звезди, извиращи дълбоко от душата! Сбогом казват устните сега, плаче наранено моето сърце и отива си с нощта в дъжда, споменът за онова момче!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Габи а може и така да стане:

    Капят от очите ми сълзи.
    Във река прелива самотата.
    Скрито във душата ми тежи
    обичта ми чиста, бяла, свята...
  • suffer_angelus,ами,ако стане:
    Капят от очите ми сълзи,
    капят сълзи от самотата,
    блестят като звезди,
    извиращи дълбоко от душата!
  • Радвам се,че ви харесва,мерси за редакциите ще ги имам в предвид
  • ГабриелаХареса ми стихчето.Въобще не е лошо и мога да кажа,доста добро.В случая обаче редакцията на Ванката е много уместна и мисля,че точно така както го е написал,би звучало по-добре,но съм сигурен,че следващотото ти стихче няма да има нужда от поправкиИ наистина пишеш хубави неща,продалжавай да ни радваш!
  • Габриела, твоите стихотвореня, макар и все още не съвсем зряли, показват един голям потенциал и ако работиш със същия ентусиазъм и желание, ще постигнеш едно доста добро ниво. Така че, продължавай да ни радваш със своите произведения.