Отминал миг

ОТМИНАЛ МИГ

Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.

И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!

Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови
времето заспива.
И всеки миг отминал
в сърцето си аз връщам.
В градината от болка
никой няма да ме буди.