Отминал миг
113
0
0
ОТМИНАЛ МИГ
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.
И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!
Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови
времето заспива.
И всеки миг отминал
в сърцето си аз връщам.
В градината от болка
никой няма да ме буди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
