5 abr 2005, 15:49

Отпих си глътчица

  Poesía
199 0 14
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя.
Отново станах малка и
добра.
Тогава имах хиляди мечти.
Играех, тичах все без страх.
В клоните на стари дървеса
си правех къщичка
и пеех чудни песни аз.
Отдавна нямам къща в клоните
и чувствам страх и самота,
но имам свойте чудни спомени
и песните на детската душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кристално чиста душа. Но страхът...за какво е тогава? Няма нищо страшно, освен греха.
  • Много е мило...по детси невинно. Поздравления!
  • Дал ти Бог талант-благословен да е !
  • Разкошно е - не бива да губим детското в себе си никога - то е невинността и красотата на душата ни Най-ценното, което имаме ...
  • Страхотно е!