Apr 5, 2005, 3:49 PM

Отпих си глътчица

  Poetry
200 0 14
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя.
Отново станах малка и
добра.
Тогава имах хиляди мечти.
Играех, тичах все без страх.
В клоните на стари дървеса
си правех къщичка
и пеех чудни песни аз.
Отдавна нямам къща в клоните
и чувствам страх и самота,
но имам свойте чудни спомени
и песните на детската душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кристално чиста душа. Но страхът...за какво е тогава? Няма нищо страшно, освен греха.
  • Много е мило...по детси невинно. Поздравления!
  • Дал ти Бог талант-благословен да е !
  • Разкошно е - не бива да губим детското в себе си никога - то е невинността и красотата на душата ни Най-ценното, което имаме ...
  • Страхотно е!