4 abr 2006, 13:55

Пегаси

  Poesía
93 0 4

Пегаси<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

Остъклени тераси,

                     остъклени лица,

остъклени пегаси

               от заспали деца.

Грее лунна соната

                 и припява над мен,

че почуква съдбата

                     над заспалия ден

и чертае неуко,

               но всевластно и хищно

всяка топка от болка,

               всяко чувство излишно,

на ранената младост,

                на плачливия ден,

на бурната радост

              и греховния плен.

                                   Остъклени тераси

                                                  със заспали деца.

                                  Те летят във съня си

                                                   и им никнат крилца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios