Пегаси
Пегаси<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Остъклени тераси,
остъклени лица,
остъклени пегаси
от заспали деца.
Грее лунна соната
и припява над мен,
че почуква съдбата
над заспалия ден
и чертае неуко,
но всевластно и хищно
всяка топка от болка,
всяко чувство излишно,
на ранената младост,
на плачливия ден,
на бурната радост
и греховния плен.
Остъклени тераси
със заспали деца.
Те летят във съня си
и им никнат крилца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
