1 ago 2006, 11:39

Пламък от клечка кибрит

  Poesía
157 0 26
Утро... Отварям очи и стартирам... Бойлера щраквам, пералнята спирам... Пускам котлона и вардя кафето, да е готово, щом стане мъжлето. Спринт...За секунди съм във магазина. Гинес-рекордът да има да взима! Като куршум към дома се изстрелвам, мигове ценни в аванс си спечелвам... Бързо, надве- натри правя закуска, дънките грабвам и някаква блузка... Ключове, чанта, поглеждам бензина... Три, две, едно, газ - педал в ламарина! Кацам във службата със катапулта вече на крачка почти от инсулта. Пичът! Сърцето ми се преобръща... Шефът! Ох, май че ми се доповръща... Цял ден реклами и сделки уреждам. Малко се пъча и много навеждам... Вечер... Прибирам се, сякаш съм зомби. Вместо очи имам само чифт кльомби... Право във кухнята!Там ми е мястото. Ножове, тенджери - почва фиаското... Слагам и вдигам на всеки, на всичките, как ще си цапат, горките, ръчичките... Лягам си гроги, разбита, убита. Само в съня ми миражът долита - виждам се в пламък от клечка кибрит, в който жена съм, не просто, болид...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios