Пламък от клечка кибрит
Утро...
Отварям очи и стартирам...
Бойлера щраквам, пералнята спирам...
Пускам котлона и вардя кафето,
да е готово, щом стане мъжлето.
Спринт...За секунди съм във магазина.
Гинес-рекордът да има да взима!
Като куршум към дома се изстрелвам,
мигове ценни в аванс си спечелвам...
Бързо, надве- натри правя закуска,
дънките грабвам и някаква блузка...
Ключове, чанта, поглеждам бензина...
Три, две, едно, газ - педал в ламарина!
Кацам във службата със катапулта
вече на крачка почти от инсулта.
Пичът! Сърцето ми се преобръща...
Шефът! Ох, май че ми се доповръща...
Цял ден реклами и сделки уреждам.
Малко се пъча и много навеждам...
Вечер...
Прибирам се, сякаш съм зомби.
Вместо очи имам само чифт кльомби...
Право във кухнята!Там ми е мястото.
Ножове, тенджери - почва фиаското...
Слагам и вдигам на всеки, на всичките,
как ще си цапат, горките, ръчичките...
Лягам си гроги, разбита, убита.
Само в съня ми миражът долита -
виждам се в пламък от клечка кибрит,
в който жена съм, не просто, болид...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
