13 ago 2006, 11:44

Почерня душата ми от мъка

  Poesía
105 0 8
На думите, че те обичам, не повярва, на искренната ми любов не отвърна, от протегнатите ми ръце се отдръпна, обърна гръб и някак бързо си тръгна... Почерня от мъка душата ми, и се сви от болка сърцето ми и не виждаха от сълзи очите ми тихо прошепнаха "Сбогом" устните ми... 31.07.2006г. София, България

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!
  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"