13.08.2006 г., 11:44

Почерня душата ми от мъка

107 0 8
На думите, че те обичам, не повярва, на искренната ми любов не отвърна, от протегнатите ми ръце се отдръпна, обърна гръб и някак бързо си тръгна... Почерня от мъка душата ми, и се сви от болка сърцето ми и не виждаха от сълзи очите ми тихо прошепнаха "Сбогом" устните ми... 31.07.2006г. София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!
  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"