Посвещение
На Светослав Иванов
повява ...
по алеите вихрушки се въртят
прогърмя
и нечакано
заплиска топъл дъжд ...
брезичките във парка
трепкат със листа и му се радват
мирише на гора и мокро лято
...за теб приятелю си спомних
и ми се иска
с дъжда
да си поплача
че не успях
навреме да ти кажа
колко те обичам
...ще се разтъжа с теб
като погледам птиците
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анастас Анастасов Todos los derechos reservados
