Посвещение
На Светослав Иванов
повява ...
по алеите вихрушки се въртят
прогърмя
и нечакано
заплиска топъл дъжд ...
брезичките във парка
трепкат със листа и му се радват
мирише на гора и мокро лято
...за теб приятелю си спомних
и ми се иска
с дъжда
да си поплача
че не успях
навреме да ти кажа
колко те обичам
...ще се разтъжа с теб
като погледам птиците
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастас Анастасов Всички права запазени
