12 ago 2005, 0:04  

Прошка

  Poesía
124 0 4

Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.

Отдавна съм забравила преглътнати обиди
и думите фалшиви, пълни с коварни лъжи,
и празниците тъжни пред самотния ми телевизор,
с мъждукаща свещичка и чаша горчив джин....

А мислил ли си, какво някога ще отговориш
на две чакащи милувката ти детски теменужени очи,
малко носле, залепнало с тъга на влажния прозорец,
ранено детско сърце...осиротяло преди да се роди...?
 
Дали То някога, ще ти прости.....?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потресаващо е като споделена болка...Като човек ни съчувствам искрено! Но като стихотворение-поработи още!
  • Благодаря за отзива ти писателче! Макар със закъснение, последния куплет го промених и се надявам да е стнало по-добре.
  • Потресаващо е като споделена болка...Като човек ни съчувствам искрено! Но като стихотворение-поработи още!
  • Благодаря за отзива ти писателче! Макар със закъснение, последния куплет го промених и се надявам да е стнало по-добре.